Вече две години доброволци и членове на НЧ „Будителите 2017”, Габрово, влагат  сили и ресурси в помощ на ползвателите на Терапевтичен център „Свети Илия” и работят съвместно. Резултат от това партньорство е и проектът „Не на омразата”, който чрез средствата на документалния театър  цели създаването на културен продукт с терапевтичен характер за участниците  и превантивна насоченост  към публиката.  В случая спектакълът се създава изцяло върху  действителни разкази и събития.  

С резидентите работят специалисти по различни видове изкуства. Не само за целите на театралното представление. А защото разнообразните форми на изкуството помагат на зависимите да открият своите интереси и наклонности за творческа изява.   Заниманията преминават под формата на игра, без директно преследване на резултати и допълнителен стрес.

Вярна ли е тезата, че безделието ражда пороци?

Терапевтичен център „Св. Илия”  предоставя високопрагова програма за лечение на зависимост от алкохол, наркотични вещества, хазарт, хранителни разстройства. Програмата е резидентна и дългосрочна, прилага световно признат и доказан психосоциален терапевтичен модел за рехабилитация на зависими. Мисията на центъра е  да подпомага и подкрепя зависимите и техните семейства, да променя нагласите на обществото към тях и да провежда застъпнически кампании в защита правата на една от най – уязвимите групи в обществото. И най-вече – да осигурява правото им на достъпна психосоциална терапия и ресоциализация.

По молба  на Терапевтичен център „Св. Илия”, през декември 2021 г. ръководители на художествените състави към читалище „Будителите” се включиха в техния седмичен график, за да допълнят със смислени и интересни занимания свободното им време. Особено в студените месеци, когато заниманията сред природата и спортните занимания са ограничени и това засилва фиксацията на потребителите върху личните им проблеми, води до депресивни състояния и все по-силна нужда от дрога или алкохол.

Доброволците от читалището се запознаха с житейския път на зависимите. А сред тях има момчета с няколко висши образования, които  говорят по два и повече чужди езици и са хора с възможности пред себе си. Хора, далеч от стандартните определения, които сме чували: долни наркомани, измет,  пропаднали типове и т.н. Ето защо изборът на специалистите е личните истории на момчетата и момичетата, попаднали в зависимост, да бъдат разказани. За да могат другите да осъзнаят,  че никой не е застрахован, че всеки от нас, или децата ни, един ден може да имат същата нужда от помощ.

Една не съвсем коректна трактовка на народната мъдрост „Човек предполага, Бог разполага”

Проектът „Не на омразата” се реализира чрез ежеседмични срещи на резидентите с художествени специалисти, които им придават знания и умения, необходими за сцената. В неформална, предразполагаща среда, извън типичните терапевтични групи, се провеждат срещи разговори. Така чрез личните истории на участниците се пише  сценарият за бъдещо представление.

Освен документалния театрален спектакъл, който е крайната цел на проекта, се заснимат и монтират видеоклипове. Така разказите на резидентите ще стигнат до много широка аудитория чрез социалните мрежи.  Естествено зависимите се притесняват да застанат с лицата си пред камерата. А е възможно също при подобни публични кампании, те да бъдат разпознати от дилъри и недоброжелатели. По тази причина в готовите видеоматериали  няма да бъдат използвани лицата им и техните имена. А и целта на публичната кампания е да покаже колко е лесно да залитнеш и колко усилия, лишения, труд и постоянство са необходими на цели семейства да се завърнат към нормалния си живот. 

“Изкуството е лъжа, но тази лъжа ни учи как да стигнем до истината” – Пикасо

На 26 юни, Световният ден за борба с наркоманиите, спектакълът, изпълнен от артистите-любители, ще бъде  показан публично с вход свободен. Той ще се превърне в своеобразен хепаниг срещу зависимостите. Ааудиторията ще бъде от младежи и родители. Достигайки по този начин до рискови групи /включително и чрез  хора, които имат контакт с тях/,  резултатът от този проект ще им помогне да осъзнаят проблемите си.

От другата страна всеки досег до изкуство е своеобразна терапия. Освен с театър, зависимите в терапевтичния център се занимават с танци. Излизайки извън обичайните групи, водени от психотерапевти, те се избавят от усещането за постоянно наблюдение и анализ, стават далеч по-открити и с лекота разговарят за проблемите и негативните си чувства, а така се освобождават от тях. Придобиват нови познания и умения,  провокират нови, различни от досегашните си  интереси.

„Думам ти дъще, сещай се снахо” или откъде да дойде най-важният ресурс

В България няма държавна политика, клинична пътека или единен стандарт за лечение на зависимости. Центрове от подобен тип разчитат единствено на средства, придобити чрез такси и дарения. Със своята работа участниците в проекта целят да свалят стигмата  около зависимите и да покажат, че в днешния свят опасността е близо и никой не е защитен.  Още повече, че и всеки би могъл да помогне……

Публикацията е по програма „Социално ангажирани изкуства’22”, „Работа с общности и групи в неравностойно положение”, финансирана от Национален фонд  „Култура”